Притчи от Петър Дънов

На вниманието ни е новата книга на Петър Дънов – Учителя, книга, която издателство Фама представя на своите читатели.

„Аз не проповядвам никаква религия, не говоря на хората за добър живот. Моята наука е за живота, който хората са изгубили… И Христос не е проповядвал никаква религия, но е говорил за пътя, истината и живота, към който човек трябва да се стреми.“

Петър Дънов

Притчи от Петър Дънов

Издателство: Фама, 2011, 240 с.

Цена 14 лв. -> 13,30 лв.

Езотерика. Духовни учения -> Духовни учения

Мъдростта и познанието на Учителя са събрани в 177 притчи, почерпани от неговите беседи. Всяка притча е придружена от тълкованията, с които той онагледява различни аспекти от своето учение. Сборникът „Притчи” е един нов поглед към учението и словото на Петър Дънов, предавано под формата на многобройни беседи и лекции, записвани от преките му ученици.

Петър Дънов, наричан от последователите си Беинса Дуно или Учителя, е създател на мистично философско учение, в чиято основа лежат Мъдростта, Любовта и Истината. Той е най-влиятелният български духовен водач, а идеите му намират последователи в цял свят.  Основните теми на неговите лекции са: мястото и ролята на човека във Вселената, природата и обществото.

¤

Из „Притчи” от Петър Дънов

Кога ще изчезне злото от света?

Сега ще ви дам един пример за един от древните адепти, който изчислявал колко хиляди години ще трае злото в света. Той базирал своите изчисления върху постъпката на един вълк. Ще ви разправя накратко този разказ.

Адептът се наричал Бахру-Исава. Той се отдалечил да живее в една планинска местност, гдето имало много вълци. Всички овчари, които минавали през тази местност с овците си, все ги губели, затова много от тях били принудени да бягат от тази местност. Бахру-Исава се заселил именно в тази планина и един ден, като се разхождал из планината, срещнал един от тия вълци, погледнал го в очите и той веднага тръгнал подире му.

Бахру-Исава отишъл в колибата си и вълкът след него – легнал близо до нозете му и го гледал право в очите. Бахру-Исава му казал:

– Слушай, ти трябва да преобразиш живота си. В тази планина ще настане един преврат и всички вълци ще бъдат изтребени. Туй да го знаете! И ако вие, вълците, не се превърнете в овчарски кучета, очаква ви лоша съдба.

– На твое разположение съм. Каквото ми кажеш, ще върша.

Този вълк живял цяла година мирно около своя господар, който си задал една задача: да изчисли, колко хиляди години още ще трае злото в света. Веднъж един овчар, като минавал със стадото си през тази местност, една от неговите овци с агънцето си се отделила от стадото и се изгубила. Вълкът минал покрай тях и задигнал агнето със себе си. Овцата, майката на това агне, тръгнала подир него, блее, но вълкът носи агнето – той напред, овцата подире му. Вълкът занесъл агнето на господаря си, сложил го пред него и му казал:

– Искам да докажа, че стария навик да давя овце го оставих и сега искам да спечеля доверието ти.

После отишъл, намерил майката, хванал я за врата, довел и нея пред господаря си и казал:

– Тук ще живеете заедно, а аз ще бъда овчарското куче, да ви пазя.

Тогава Бахру-Исава намерил в устата на вълка десет косъма, останали от агнето. По тия десет косъма той направил своите изчисления – колко хиляди години ще трае злото в света. Питам съвременните математици: как ще изчислят по тия десет косъма колко време ще трае злото в света? Бахру-Исава, обаче, направил своите изчисления и казал така:

– Злото от света ще изчезне, когато слънцето изгрее три пъти от изток, три пъти от запад, три пъти от север и три пъти от юг. Значи имате 3Х4 = 12. Тъй че още дванайсет пъти трябва да изгрее слънцето от четирите различни точки, за да изчезне злото от света.

И вие сега, като се върнете в дома си, изчислете след колко хиляди години ще изчезне злото от света. То е общо зло, общо условие. Но казвам, че това време може да се съкрати, може и да се продължи. Според вашите изчисления с колко може да съкратите туй време? Нали знаете от аритметиката как става съкращението на числата? Следователно вие ще съкратите времето до една секунда. Значи злото в човека може да трае една секунда, една минута, един час, един ден, една седмица, един месец, една година – от вас зависи, да се продължи ли времето на злото, или да се съкрати. Общото време на злото е един период, едно общо движение, което включва възможностите на всички същества.

Из “Аз те познах”, Неделна беседа, 1 февруари 1925 г.

Шейсет мечки

Един българин отишъл в гората да сече дърва. По едно време той чул някакво шумолене между дърветата и като помислил, че това са мечки, веднага се върнал у дома си с празна кола.

– Защо не докара дърва? – запитала го жена му.

– Остави се, шейсет мечки излязоха срещу мене. Като ги видях, уплаших се и се върнах назад.

– Не вярвам да са били шейсет мечки.

– Е, ако не бяха шейсет, поне петдесет бяха.

– И това е невъзможно.

– Слушай, жена, четирийсет мечки трябва да бяха.

– Не говори такива работи!

– Поне трийсет бяха.

– Пак не ти вярвам.

Той намалявал, намалявал, докато стигнал до една мечка.

Най-после казал:

– Да ти кажа истината, никаква мечка не видях, но нещо зашумя между дърветата и аз се уплаших, като помислих, че е мечка, и се върнах назад.

Много хора имат способността да преувеличават нещата. Това се дължи на чувството на преувеличаване, което в тях е особено силно развито.

Питам: Каква философия може да има при такова преувеличаване на фактите? Каква философия може да съществува при страха, на който хората се поддават?

Из “Доведи ми го тук”, Неделна беседа, 27 април 1930 г.

Жена и дявол

Една жена била много нервна, упорита, не изпълнявала никак волята на мъжа си – каквото й кажел, тя все противното вършела. Веднъж, когато искала да седне върху кладенеца, той й казал:

– Не сядай, жено, че ще паднеш и ще остана без жена.

Тя не го послушала:

– Ще седна!

Седнала, но паднала в кладенеца и потънала във водата.

Той взел да плаче и да вика:

– Нали ти казах да не сядаш – да беше ме послушала, нямаше да паднеш.

След един час гледа, че от кладенеца изскача един дявол с побеляла коса.

– Какво има? – пита го мъжът.

– А – казал дяволът, – главата ми побеля за един час отгоре от една жена.

Казал това и избягал. Мъжът почнал да мисли как може да използва този случай и най-после намислил. Като почнал да посещава домовете, в които имало зли духове, и като употребявал всички средства – заклинания, молитви, за да ги накара да излязат от тия домове, и те пак не излизали, сетил се да каже: “Бягайте, че жена ми иде!”; и тогава всички избягвали. По този начин жената, която паднала в кладенеца, направила много голямо добро на света, защото, като влязла в кладенеца и мъжът й видял, че изплашила дявола, разбрал, че дяволът само от жена се страхува, а не от мъж, и като извика само “Бягайте, че жена ми иде!”, пропъжда всички дяволи. По този начин, като пострадал един, хиляди се освободили.

Ето защо жените имат ключовете на Царството Божие. И когато Христос каза на Петра: “Давам ти ключовете на Царството Божие”, той подразбираше този дълбок вътрешен закон, че между мъжа и жената трябва да има всякога едно съществено различие – в това различие седи основата на обичта, която има мъжът спрямо жената.

Из “Многоценният бисер”, Неделна беседа, 19 април 1915 г.

* * *

Peter Deunov at Amazon.co.uk

Le testament des couleurs by Peter Deunov

.

Nouvelle Conception De La Mere Et De La Naissance by Peter Deunov

.

Le Livre de l’Eveil by Peter Deunov

.

.

.