Книгомрежа: Нови книги

Анотации, рецензии, отзиви, новини за книги

„Биография на глада“ от Амели Нотомб

Очаквайте новата (осма) книга на български от Амели Нотомб – „Биография на глада“, в превод на Светла Лекарска. Гладът, схващан в най-широкия смисъл, гладът като порив, като стимул, като мотив – това е темата, избрана от Амели Нотомб в поредния й роман и развита блестящо в присъщия й лек, четивен стил и с приятното й чувство за хумор на фона на автобиографични моменти от детството й.

Биография на глада“ от Амели Нотомб

Издателство: Колибри, 2010, 160 с.

Цена:  12 лв. -> 11,40 лв.

Биография на глада от Амели Нотомб

¤

Из „Биография на глада“ от Амели Нотомб

Има един архипелаг в океана, който сега се казва Вануату, а преди се е казвал Нови Хeбриди. Там никога не е имало глад. Разположен не много далече от Нова Каледония и островите Фиджи, Вануату притежава две предимства, които са изключително рядко срещани в комбинация: изобилие и изолираност. Като се има предвид, че става дума за архипелаг, второто предимство изглежда очевидно. Обаче има острови, които са много посещавани, а Нови Хебриди са нечувано слабо познати.

Такава е странната историческа истина – никой никога не е имал желание да отиде на Вануату. Даже бедната роднина на географията, Островът на Отчаянието, не е лишен от почитатели – безнадеждно звучащото му име е по свой начин привлекателно. Ако човек иска да подчертае самотата си или да си поиграе на прокълнат поет, би постигнал отличен ефект с думите: „Връщам се от Острова на Отчаянието.“ Този, който идва от Маркизите, може да мине за приятел на природата, пътешествието до Полинезия ще ни припомни Гоген и т.н. Завръщането от Вануату не би предизвикало никаква реакция.

Това е доста чудно, като се има предвид, че Нови Хебриди са очарователни острови. Те притежават всички бленувани океански атрибути: палми, плажове от фин пясък, кокосови орехи, цветя, лесен живот и т.н. Може да се каже, че тези острови са извънредно островни. Но защо ли островната магия, с която ни въздейства коя да е самотна скала, накисната във водата, не функционира по отношение на Вануату?

Изглежда, че абсолютно никой не се интересува от това място.

Тази липса на интерес ме очарова.

Пред очите ми е картата на Океания в стария „Ларус“ от 1975 година. По онова време република Вануату все още не е съществувала, а Нови Хебриди са били под френско-британско управление.

Картата е красноречива. Океания е разграфена от тези абсурдни и прекрасни линии, наречени морски граници – сложни и окончателни като произведения на кубизма. Тук сякаш има нещо от теорията на множествата – така например островите Уолис се пресичат с островите Самоа, които пък изглежда, че са част от островите Кук – човек нищо не може да разбере. Натъкваме се на сложни политически ситуации, даже на истински кризи: за островите Лайн например, еднакво слабо познати и под екзотичното име Екваториални Споради, спорят Съединените щати и Великобритания. Каролинските острови, които намират начин да принадлежат едновременно на Австралия, Нова Зеландия и Великобритания, стигат дотам в перверзията, че съществуват на практика само под английско владичество. И така нататък.

Човек си казва, че Океания е ексцентрикът на атласа. Сред цялата тази бъркотия Вануату впечатлява със своята безличност. Нищо не го извинява: да бъде под общото господство на две класически враждуващи страни като Франция и Великобритания и да не предизвика и най-дребния конфликт е просто израз на слабоволие. А че си е извоювал независимостта, без някой да я оспори, че и без никой да я забележи, е наистина жалко!

Оттогава Вануату е сърдит. Не знам дали още когато е бил Нови Хебриди се е сърдел, но сега този факт не буди съмнение. Имам доказателства. По някакво случай-но стечение на обстоятелствата получих каталог за изкуството на Океания, надписан за мен (защо?) от неговия автор, жител на Вануату. Този господин, чието име е толкова сложно, че не успявам дори да го препиша, явно ми е обиден, ако трябва да се вярва на следните няколко реда:

На Амели Нотомб
Да, знам, че не ви пука.
Подпис
11/7/2003

* * *

Amelie Nothomb at Amazon.fr

Ni d'Eve ni d'Adam de Amelie NothombNi d’Eve ni d’Adam de Amelie Nothomb

.

Stupeur et tremblements Par Amelie Nothomb

Stupeur et tremblements de Amelie Nothomb

.

Acide sulfurique de Amelie Nothomb

Acide sulfurique de Amelie Nothomb

.

.

.

.

20.09.2010 - Posted by | Книги от Колибри, Нови книги | , , , , , ,

има 1 коментар »

  1. Чела съм я в оригинал и съм очарована! Много приятно четиво!

    Коментар от Сико | 11.03.2016 | Отговор


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: